Начало Заседания Протоколи Протокол № 38 от 22.03.2013 г.

 ПРОТОКОЛ № 38

 

от тридесет и осмото заседание на Великотърновския общински съвет,

проведено на 22.03.2013 г. от 11.00 часа в залата на МДТ „Константин Кисимов”.

 

Присъстват 34 общински съветника. Отсъстват г-жа Мариана Бояджиева, г-н Любен Велчев и г-н Пламен Радонов.

Заседанието беше открито от председателя на ОбС – г-н Николай Ашиков. Г-н Ашкиков представи присъстващите на заседанието гости: областен управител Пенчо Пенчев, зам. областен управител – Любомира Попова, Негово превъзходителство г-н Церендорж Ганхуяг – извънреден и пълномощен посланик на Монголия, г-н Владимир Климанов – генерален консул на Руската федерация в гр. Русе, г-н Михаил Ангерер – търговски съветник в Посолство Австрия, делегация от гр. Зугло – Унгария, ръководена от д-р Ференц Папчак – кмет на Зугло, делегация от гр. Опава – Чехия, ръководена от проф. д-р Зденек Жирасек – кмет на гр. Опава, делегация от гр. Твер – Русия, ръководена от г-жа Любов Огиенко – заместник-кмет на гр. Твер, проф. Красимир Методиев - почетен консул на Израел в България, г-жа Лиляна Узунова – председател на Българо-унгарската търговска камара, проф. Николай Овчаров – виден български археолог, ректорът на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – проф. Пламен Легкоступ, заместник-ректорът на ВТУ - Пламен Петков, принцеса Теофана фон Саксен; кметове, ръководители на държавни институции и неправителствени организации, почетни граждани на Велико Търново и носители на награди на община В. Търново.

Г-н Ашиков прочете проекта за дневен ред:

 

  1. Удостояване със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”.
  2. Връчване на награда „Велико Търново”.

 

Дневният ред беше подложен на гласуване и приет с 32 „за”, „против” няма, „въздържали се” няма.

 

ДНЕВЕН РЕД:

 

  1. Удостояване със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”.
  1. Връчване на награда „Велико Търново”.

 

Г-н Николай Ашиков съобщи, че са постъпили заявления за изказвания от граждани и добави:

„Тържествените сесии не са редовно или извънредно заседание на ВТОС. Тържествените, символните функции, които те изпълняват, са предвидени и уредени чрез Правилника за символите, печата и отличията на община В. Търново, приет с Решение № 386 от 08.03.2001 г., а не чрез общия Правилник за организацията и дейността на ВТОС, приет с Решение № 6 от 17.11.2011 г. Със същия Правилник е предвидено и участието на гражданите в подготовката на тържествените сесии. В самия ритуал-церемония не са предвидени изказвания освен докладите на председателите на комисии по подбора и номинациите, думите на връчващия наградата и кратката реч на наградения. Всичко друго е нарушение на Правилника за символите, печата и отличията на община В. Търново, което опорочава ритуала или церемонията и лишава от смисъл свещенодействието”.

 

ПО ПЪРВА ТОЧКА ОТНОСНО: Удостояване със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”.

 

Заместник-председателят на ВТОС – г-н Тодор Тодоров, даде думата на г-н Николай Ашиков – председател на ВТОС и председател на Комисията по избор на „Почетен гражданин на Велико Търново” за прочитане на предложението, направено от ВТОС.

Г-н НИКОЛАЙ АШИКОВ: На последното заседание комисията разгледа постъпилите предложения и предлага със званието „Почетен гражданин на В. Търново” да бъде удостоен проф. д-р Александър Бурмов, „посмъртно”. Професор Александър Бурмов е първият ректор на ВТУ.

Тази награда ще даде възможност ние, като граждани, да засвидетелстваме нашата почит и признателност към достойни великотърновци с принос за развитието и просперитета на нашия град.

Комисията предлага също със званието да бъде удостоен проф. дпн Пламен Анатолиев Легкоступ. Като художник, учен, администратор и общественик той е непосредствено свързан с историята, културата и духа на нашия град. Активната му гражданска позиция винаги е била в интерес на развитието на ВТУ и на гр. В. Търново. Неговата творческа, научна и административна дейност е част от настоящето и бъдещето на града.

Комисията предлага със званието да бъде удостоен и арх. Иван Ненов Чолаков. Той е личност, която активно и всеотдайно работи за културния просперитет на В. Търново. Той е архитектът, който следи за опазването уникалността на панорамата на нашия град.

Г-н Ашиков даде думата на общинските съветници за изказвания.

Г-н ИВАН АЛЕКСАНДРОВ: Скъпи гости, уважаеми старостоличани, на този знаменателен 22 март е естествено да обърнем поглед към личностите със значим принос и заслуги към Старопрестолния град. Сред тях достойно място заема нашият земляк проф. д-р Александър Бурмов.

Забележителен книжовник, библиограф и по мнението на проф. Йордан Андреев - публикациите му за историята на България по време на Шишмановци носят печата на високи научно-исторически постижения. На 30.10.1955 г. тук е премиерата на новия пълноцветен късометражен филм „Повест за Търновград”, заснет от Студио за игрални филми и е важен фактът, на който е сценарист проф. Александър Бурмов. Без всякакво колебание, огромните му заслуги за нашия град е упорството му за основаването на ВТУ и усилията му като пръв ректор за неговото успешно утвърждаване и развитие. Значимо е делото му като първостроител, организирал учебния процес, създател на Университетската библиотека и осигурил студентски общежития. Проф. Бурмов умира през 1965 г. Нека да е вечна паметта му!

Сред личностите със значим принос за В. Търново е и проф. Пламен Легкоступ. Ние, неговите съграждани, го познаваме като творец, който владее класическите живописни и графични техники, така и цифровите способи за обработка на визуалното съдържание под формата на компютърна графика. Извори за своето вдъхновение художникът намира в библейските ритуали и символи, в царствените знаци и сгради, от търновските старини.

Проф. д-р на педагогическите науки Пламен Легкоступ е реализиран учен, автор на монографични изследвания, методически пособия, художник педагог, който приближава света на децата до необятните светове на изобразителното изкуство и религията.

Познаваме проф. Легкоступ и като общественик и като личност с ярко обществено присъствие, декан на факултета по Педагогика при ВТУ, а понастоящем ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, втори мандат.

50-годишният юбилей на ВТУ заварва проф. Пламен Лекгоступ със солиден управленски опит и международни контакти, които без съмнение са от изключителна полза за нашия град.

Творческата, научната, административната и обществената дейност чертаят знаковия образ на една личност, в която научната ерудиция върви ръка за ръка с таланта и присъства в работилницата за обществена полза.

Пожелавам му здраве и дълголетие, житейско щастие и творческо удовлетворение.

Удоволствие е общуването с един от лидерите на благородната архитектурна гилдия на старопрестолния град. Иван Чолаков е човек и архитект на действената мечта, без която е невъзможно да се роди нещо красиво в изкуството.

При него архитектурната логика и художествената дарба се допълват взаимно и преминават в материализирана романтика. Това можем да видим с очите си във възрожденските архитектурни композиции на художника-архитект: жилищните комплекси „Пиколо”, „Теодосий Търновски”, „Свлачището”, „Боляри”, „Арбанаси” и много други.

Но има нещо, което у него не е просто резултат на външната строителна диалектика, а исторически триумф на българския дух. И всичко това присъства по един убедителен начин в творческа корелация с режисьора Въло Радев при създаването на невероятния спектакъл „Звук и светлина”.

Интересните архитектурни решения, уникалните кинематографски превъплъщения, наситени с историзъм и благоговение към предходниците отреждат заслужено място на архитекта и художника сред фалангата достойни великотърновци.

Г-н Чолаков, приемете пожеланията ни все така да ратувате за стародавното и да отстоявате модерното. На многая лета!

 

Г-н Ашиков съобщи, че ще подложи на гласуване предложенията по реда, в който са прочетени.

Предложението за удостояване със званието „Почетен гражданин на Велико Търново” на проф. д-р Александър Бурмов беше подложено на гласуване и прието с 32 „за”, „против” няма, „въздържали се” няма.

 

РЕШЕНИЕ № 601

 

ОТНОСНО: Удостояване със звание „Почетен гражданин на Велико Търново“

 

На основание чл. 21, ал. 1, т. 22 от ЗМСМА и чл. 12, ал. 1 от Правилника за символите, печата и отличията на Община Велико Търново, Великотърновски общински съвет:

 

Удостоява със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“ (посмъртно)

проф. д-р Александър Колев Бурмов

 

Предложението за удостояване със званието „Почетен гражданин на Велико Търново” на проф. дпн Пламен Легкоступ беше подложено на гласуване и прието с 32 „за”, „против” няма, „въздържали се” няма.

 

РЕШЕНИЕ № 602

 

ОТНОСНО: Удостояване със звание „Почетен гражданин на Велико Търново“

 

На основание чл. 21, ал. 1, т. 22 от ЗМСМА и чл. 12, ал. 1 от Правилника за символите, печата и отличията на Община Велико Търново, Великотърновски общински съвет:

 

Удостоява със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“

проф. дпн Пламен Анатолиев Легкоступ

 

Предложението за удостояване със званието „Почетен гражданин на Велико Търново” на арх. Иван Чолаков беше подложено на гласуване и прието с 32 „за”, „против” няма, „въздържали се” няма.

 

РЕШЕНИЕ № 603

 

ОТНОСНО: Удостояване със звание „Почетен гражданин на Велико Търново“

 

На основание чл. 21, ал. 1, т. 22 от ЗМСМА и чл. 12, ал. 1 от Правилника за символите, печата и отличията на Община Велико Търново, Великотърновски общински съвет:

 

Удостоява със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“

арх. Иван Ненов Чолаков

 

Г-н НИКОЛАЙ АШИКОВ: ВТОС прие Решение № 601 за удостояване посмъртно със званието „Почетен гражданин на Велико Търново” проф. д-р Александър Бурмов.

Поради невъзможност на преките наследници на професора да присъстват на тази сесия, ще бъде определена среща с тях и лично ще им бъде връчена наградата.

С Решение № 602 ВТОС удостоява със званието „Почетен гражданин на Велико Търново” проф. дпн Пламен Анатолиев Легкоступ.

Г-н Даниел Панов – кмет на община В. Търново, връчи наградата на г-н Легкоступ.

Проф. ПЛАМЕН ЛЕГКОСТУП: Уважаеми г-н Кмете, Ваше Високопреосвещенство, драги гости, скъпи съграждани, за мен е висока чест да застана днес тук, пред вас, удостоен с най-високата награда на В. Търново.

Всяка година празникът започва от храма „Св. Четиридесет мъченици”. Там обикновено, както и тук, пред Общината, се чете текстът от колоната на цар Иван Асен. Но в същата църква има и една друга колона, част от надписа е написан тук от нашия съгражданин Григор Спиридонов: „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда”. Един живее по-дълго, друг живее по-кратко. Не е важно колко време е живял човек, важно е какво е оставил след себе си и още по-важно е, че непреходността на нашия град, на господствения Царевград Търнов, е вечна и аз искам да се обърна към всички вас с молбата: „Нека всички ние с вяра и с любов да работим за просперитета на нашия град!”.

Искам да благодаря на г-н Кмета, на всички тези, които издигнаха и подкрепиха моята кандидатура, на уважаемите общински съветници, на моите родители, които са тук, в залата, на семейството ми, на приятелите ми и на всички, които милеят за нашия град В. Търново. Благодаря Ви още веднъж и на добър час!

Г-н НИКОЛАЙ АШИКОВ: С Решение № 603 ВТОС удостоява със званието „Почетен гражданин на Велико Търново” арх. Иван Ненов Чолаков.

Г-н Даниел Панов връчи наградата на арх. Чолаков.

Арх. ИВАН ЧОЛАКОВ: Честит празник на всички! Моите благодарности наистина са огромни, обобщено към всички, които ме предложиха, които потвърдиха предложението и най-вече – на общинските съветници, които единодушно взеха решението!.

Приемам това решение не само като оценка за моята дългогодишна творческа, управленска и обществена работа, но и като признание за упорития труд на моите колеги, на групата на архитектите във В. Търново, които създават днешната и утрешната материална култура на града и жизнената среда.

Приемам това удостояване и като израз и възможност да получа допълнително сили и възможности да изпълнявам едно от най-важните задължения на един почетен гражданин: до края на дните си да бъда верен на този град.

На вас пожелавам здраве и успехи, а на нашия прекрасен, древен и вечен Търновград – едно кратко послание: Да пребъде!

Проф. ПЛАМЕН ЛЕГКОСТУП: Искам да благодаря от името на наследниците на проф. Александър Бурмов и да ви кажа, че тези награди -почетното звание на първия и на сегашния ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” са знак, че симбиозата между ВТУ и гр. В. Търново е вечна и че В. Търново със своя университет е едно цяло.

 

ПО ВТОРА ТОЧКА ОТНОСНО: Връчване на награда „Велико Търново”.

 

Г-н НИКОЛАЙ АШИКОВ: Съгласно правилника за символите, печата и отличията на община В. Търново и Статута за наградата „Велико Търново” ще бъде връчена наградата „Велико Търново”.

По тази точка ще ви цитирам чл. 6 от Статута за наградата „Велико Търново”, приет с Решение № 76 от 17.02.2000 г. Чл. 6: „Носителите на наградата се определят от комисия, включваща трима представители от Администрацията, определени от кмета на града, един от които е председател; трима общински съветници, един журналист, един представител на Стопанска камара и ректора на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.

Г-н Ашиков даде думата на председателя на Комисията – заместник-кмета на общината г-н Ганчо Карабаджаков.

Г-н ГАНЧО КАРАБАДЖАКОВ: На 18 март в изпълнение на заповедта на кмета на община В. Търново РД 22 416 се проведе заседание на Комисията по разглеждане кандидатурите за награда „В. Търново” за 2013 г.

След необходимите за целта уточнения, размяна на мнения и проведеното гласуване комисията реши: наградата В. Търново за 2013 г. се присъжда на доц. д-р Петко Стефанов Петков, на доц. д-р Хитко Стефанов Вачев, на уважаемата принцеса Теофана фон Саксен-Катте, на г-н Георги Иванов Кински и на г-н Ичко Лозев. Посмъртно наградата се дава и на Валери Ников Вълев.

Доц. д-р Петко Стефанов Петков – за принос в развитието на историческата наука, обществена, научно-изследователска и преподавателска дейност

Доц. д-р Хитко Вачев – за принос в изследването на историческото развитие на средновековната столица Търново, за разкриване на емблематични за страната ни паметници на културата и популяризирането им.

Принцеса Теофана фон Саксен-Катте – за нейните многократни дарителски заслуги към болниците в страната.

Г-н Георги Кински – за изключителната му творческа дейност и популяризирането на българския фолклор по целия свят.

Г-н Ичко Лозев – за принос в издигането на авторитета на В. Търново в национален и международен мащаб, както и за родолюбива и дарителска дейност.

Г-н Даниел Панов връчи наградите на номинираните.

Г-н ГАНЧО КАРАБАДЖАКОВ: „Посмъртно” наградата на г-н Валери Вълев - за принос в популяризирането, запазването и развитието на българските танцови и фолклорни традиции, за основаването на единствения в България фестивал на военните духови оркестри.

Г-н ДАНИЕЛ ПАНОВ: И проф. Александър Бурмов, и Валери Вълев действително са великотърновци, които са дали много за нашия град, и аз искам да изразя нашата почит и уважение към техните дела и труд с едноминутно мълчание. Бог да ги прости и вечна им памет!

Принцеса ТЕОФАНА ФОН САКСЕН-КАТТЕ: Искам да благодаря за тази награда. Тя ми възвръща радост в замяна на многото мръзнене в студените и прашни складове, докато организирам тези дарения. Аз правя всичко сама, с двете си ръце: товаря и разтоварвам, затова не ми се губят никакви дарения. Това е мъдрост, спечелена от опит. Нямам фондация, всичко плащам сама и го предавам лично на българските болници и поддържам с тях връзки дълги години.

Много благодаря, че се сетихте да ми дадете един такъв знак. В. Търново е градът, където е пристигнал моят прадядо – руски офицер, с първия отряд на ген. Гурко. Построил си е къща на мястото на кино „Полтава” и е имал семейство с пет деца. Затова се връщам пак в този град и когато дойде време да се оженя повторно, Дядо Григорий ме ожени тук, във В. Търново.

За мен е важно да кажа и следното: не съм съгласна с това, че Търновският университет е основан преди 50 години. Търновската школа в нейното ранно време е била един значителен научен институт за това, което по онова време се е наричало наука. Липсвала е само медицина и това е причината по приетите тогава правила Търновската школа да не се признава за университет. По мое разбиране по онова време в Източна Европа и във византийската култура медицина в университетите не е имало. Те са били повече обърнати преди всичко към превода на Библията на нов език, 500 години преди Мартин Лутер да преведе Библията на немски език, и това е било голямо постижение. България е много свързана с писмото и четмото на роден език и тази школа е развивала тези науки. Но това не е причина Търновската школа да не бъде наречена „университет”. Във В. Търново, точно на тези скали, където е университетът, е имало Търновска школа. Няма да престана да ви напомням да се занимаваме с този въпрос – че Търновската школа, Търновският университет, е много по-стар – осем века по-стар, отколкото твърдите. Извинявам се, че правя тази забележка!

Благодаря за наградата! И поздравявам комисията за този резултат с нито едно въздържание!

Доц. д-р ПЕТКО СТЕФАНОВ ПЕТКОВ: Уважаеми великотърновци, благодаря за наградата! Благодаря най-вече на моите колеги от университета, които ме номинираха, на съюза на учените във В. Търново, които подкрепиха номинацията ми, на общинските съветници и на г-н Кмета и Комисията, която е гласувала номинацията. Посвещавам тази награда на моя Великотърновски университет, древния и млад университет, на чиято дейност и активност културната и духовна столица В. Търново дължи голяма част от славата си последните 50 години, и който ми даде възможността да преподавам, да се занимавам с наука.

Търново е велик град, но неговото величие не трябва да търсим само в руините. Особено важна е тази уникална духовна атмосфера, която дава възможност на всеки упорит талант да вложи своя принос в древната мозайка на великотърновското великолепие.

ДОЦ. Д-Р ХИТКО ВАЧЕВ: Съзнавам огромната отговорност, която е тази награда. Отговорност, защото аз в моя творчески и научен път нямам право да спирам. Аз първо благодаря на хората, които ме номинираха за тази награда, на инициативния комитет - всеки един от тях е личност, която е дала много на В. Търново и в национален мащаб. Аз не мога да бъда по-различен от тях и трябва да бъда на тяхната висота. Благодаря на НВУ, които подкрепиха моята кандидатура.

Аз ще ви кажа нещо, което в момента ме вълнува. Много философи казват, че нациите пишат своите автобиографии в три книги – на тялото, на словата и книгата на паметниците. Моето призвание е да напиша няколко реда в тази книга на паметниците, защото след нас идват други поколения и те трябва да ги прочетат ,още повече, че имам честта да работя и живея в един уникален град – духовната столица на България, и аз ще продължа да работя, за да може тя да излъчва все повече духовност.

Г-Н ГЕОРГИ КИНСКИ: Искам да благодаря за това ваше присъствие и да Ви пожелая всичко най-добро и най-вече – здраве. Аз имам този град като мой роден град. Роден съм в град Карнобат. Там израснах, там създадох много танцови колективи. После в Бургас, за да бъда създател на Странджанския ансамбъл. Но най-важното, което ме трогна, беше това, че аз получих една проста молба: да създам първата хореографска школа в България в град В. Търново. Предложението беше за една до три години. Дойдох тук през 1958 година, създадох тази школа от всички основни училища, прогимназии, гимназии. След това, когато трябваше да си тръгна, ме помолиха да остана още.

Един от големите състави, които водих, беше съставът при ДНА, ансамбли в „Искра”. Да не изброявам всички. Много състави бяха, много работа имаше тук и ние представихме достойно този град на фестивалите в цяла Европа. Няма държава, в която да не сме били с нашите ансамбли. Щастлив съм, че прекарах много години в този град и се надявам, че тук може би ще завърша своя живот. Благодаря на всички – на всички мои изпълнители, които представиха достойно България.

Аз бях натоварен със състави за български танци, за фолклор почти във всички капиталистически и социалистически държави. В САЩ, в Колумбийския университет 3500 души студенти минаха в изучаване на този български танцов фолклор. Бях също в 10 щата. Не го казвам да изтъкна себе си. Аз се гордея, че това е направено от един българин, който популяризира танцовото изкуство в четирите континента. Аз съм щастлив, че все пак направих нещо за България.

Г-н ИЧКО ЛОЗЕВ: Дами и господа, целувам ръка на кръстника си Дядо Григорий. Искам да благодаря за това доверие и се чувствам задължен, даже недостоен да бъда сред толкова достолепни хора, които бяха преди мен.

Явно Комисията, която ме е предложила, сигурно не иска да ми благодари толкова, а да ме накара нещо за бъдещето. В тези объркани времена не бива да забравяме, че да бъдеш човек, е привилегия, а не определение и това, което ни липсва – човечността – ме ангажира да правя все повече, без да си спестявам силите.

Г-н Ашиков покани съпругата на г-н Валери Вълев да получи наградата му.

Г-жа ТАТЯНА ВЪЛЕВА: За мен и моите дъщери е чест и гордост, че Валери Вълев е удостоен с наградата. Благодаря на Фолклорния клуб „Победа” и г-жа Велика Иванова за предложението, което внесе, на НВУ, в лицето на бригаден генерал Цветан Харизанов, на Международния фестивал на духовите оркестри, на всички клубове за танцово изпълнение във В. Търново, на всички, които са подкрепили предложението на комисията, и на Вас, г-н Кмете, че винаги сте приемали предложенията и инициативите на Валери Вълев. Вярвам, че той ни гледа някъде отгоре и благодари на всички, че е сред нас.

Благодаря на всички, които продължават да бъдат с мен и ме подкрепят, за да продължа достойните дела на Валери Вълев.

Честит празник на всички! Бъдете живи и здрави!
      Г-н НИКОЛАЙ АШИКОВ: Получиха се много поздравителни адреси давам думата на г-жа Мина Илиева да прочете някои, защото са много.

Г-жа МИНА ИЛИЕВА: Честит празник на всички великотърновци и гости! От 14 години насам за първи път имаме толкова много поздравителни адреси.

Г-жа Илиева прочете поздравителните адреси, изпратени от г-н Росен Плевнелиев – президент на Република България, и от г-жа Маргарита Попова - визепрезидент.

По-нататък г-жа Илиева информира присъстващите за останалите поздравителни адреси, получени по повод празника на града.

Г-н Ашиков обяви, че има заявени няколко приветствия от гости на тържествената сесия.

Г-н ВЛАДИМИР КЛИМОВ – генерален консул на Руската федерация Русе: Ваше Високо преосвещенство, г-н Кмете, г-н бригаден генерал, уважаеми гости от Русия, Унгария, Чехия, бих искал да Ви поздравя с днешния празник на гр. В. Търново - един от най-българските градове в България, известен със своята много голяма история. Според мен България е една от страните в Европа, които имат най-богата история.

Бих искал да поздравя всички наградени – двама от които имат руски корени, и да пожелая на всички Вас щастие, успех, просперитет. Тези заложби в града ги има, понеже има два университета, има други учебни заведения и мисля, че тези момчета, които бяха навън с портретите на бележити старостоличани , ще продължат тяхната щафета и ще продължат да развиват този хубав град само напред.

Г-н МИХАИЛ АНГЕРЕР – търговски съветник в Посолството на Австрия: Честит празник, уважаеми дами и господа, уважаеми г-н Кмет, уважаеми Председател на Общинския съвет, уважаеми г-н Областен управител, аз мога да допълня думите на г-н Посланика, който изпрати поздравителен адрес и поздрави от името на австрийския бизнес в България. Австрия е най-големият инвеститор в България.

Ние много се радваме да участваме тук, при Вас, на празника на В. Търново. Разбира се, древният град В. Търново ни е много близък до сърцето като културен град, като културна столица на България и сега, когато Вие кандидатствате за културна столица на Европа, и ние искаме също да допринесем малко за този европейски дух и тази година ще има концерт на 17 април във В. Търново. Надявам се, че ние тогава можем да празнуваме още един път! Честит празник!

Д-р ФЕРЕНЦ ПАПЧАК – кмет на град Зугло – Унгария: Добър ден на всички, на г-н Митрополита, на г-н Кмета, на г-н Председателя и на г-да гражданите! Много се гордея, че мога да участвам на празненството на този град. За нас е много важно, че можем да ви поздравим като приятели. Направихме дълъг път, за да дойдем дотук, и се надяваме, че и дълго ще работим заедно.

Нашият град е седмият най-голям град в Унгария – стар исторически град, част от столицата на Унгария, затова се гордеем, че сме тук – в истинската столица на България. Надяваме се като столица, че ще бъдем побратимени, братски градове. Много бих желал колкото се може повече от Вас да дойдат при нас, в Будапеща, понеже Зугло е малко и български град. Имаме значително българско малцинство в Зугло. Много българи живеят в нашия район вече 150 години. Надявам се, че това също ще ни свързва. Много благодаря, че ни посрещнахте като братя! Много благодарим, че ни посрещнахте като братя!

ПРОФ. ЗДЕНЕК ЖИРАСЕК - кмет на гр. Опава – Чехия: Уважаеми г-н Кмет, уважаеми г-н Митрополит, уважаеми дами и господа, пожелавам Ви един прекрасен ден! За мен е голяма чест, че мога да Ви поздравя като представител на гр. Опава – един доста отдалечен град в Чешката република, и същевременно да ви поздравя с празника на Вашия град! Вашият град, който има една огромна историческа традиция, която в чешките условия е труднопостижима. Има и някои моменти, които свързват нашия град Опава с Вашия град. Това например е животът на няколко български семейства, които извършват своята дейност в гр. Опава. Едно от тези семейства е от В. Търново. Те имат голям принос в нашия театър и най-вече в оперната част на културната програма.

Знам, че В. Търново кандидатства за европейска столица на културата, и искам да Ви пожелая тази Ваша кандидатура да намери своята реализация! Веднъж вече имах възможността да опозная Вашия град и мога да кажа, че той изпълнява всички критерии, които изисква една такава титла. Всичко добро Ви пожелавам!

Г-жа ЛЮБОВ ОГИЕНКО – заместник-кмет на гр. Твер: Уважаеми г-н Кмете, уважаеми Председателю на Общинския съвет, уважаеми граждани на гр. В. Търново, от жителите и ръководството на град Твер и от гражданите на гр. Твер, позволете да Ви приветствам за Вашия празник! Благодаря за поканата да участваме във Вашето празнично мероприятие по случай деня на града!

Хиляди километри разделят нашите градове, но от векове ние винаги сме заедно. Нашите народи се обединяват от кирилицата, от богатството на нашите езици. Нашите градове обединява подвигът на руския пълководец ген. Гурко. Именно на българска земя той има войнска слава, а на родната тверска земя вечен покой. Много сме благодарни, че на 2 март тази година в столицата на България – София, беше открит паметник на нашия земляк ген. Гурко. Ние сме много благодарни, че една от улиците на града носи неговото име. Наши улици в гр. Твер също носят имената на велики българи.

Тази година се навършват 16 години от подписването на договора за братските отношения между гр. Твер и гр. В. Търново. Направени са много крачки за развитието на културния, икономически и т.н. растеж, но най-важното е човешките отношения. Позволете в този празничен ден да Ви пожелая много щастие, успех, осъществяване на всички мечти; здраве и щастие за Вашите семейства и на Вас!

Г-н Николай Ашиков даде думата на проф. д-р Красимир Методиев.

Проф. КРАСИМИР МЕТОДИЕВ: Ваше Високопреосвещенство, г-н Кмете, г-н Председател на Общинския съвет, г-н Областен управител, уважаеми колеги дипломати, уважаеми депутати, дами и господа общински съветници, винаги се вълнувам, когато съм във В. Търново, защото от векове моите корени са в родния ми град. Моето сърце е някъде между хълмовете на Царевец, Света гора и Трапезица, защото аз обичам родния си град и това съм го доказал в годините. Ето защо нито за миг не се замислих какво да направя с тази уникална книга, която държа в ръцете си. Това е „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, издадена на немски език. Йеромонахът я пише през 1762 г. За първи път през 1914 г тя е издадена на висок печат в София и от това първо издание е дадено първо в Мюнхен и после в Лайпциг. Тиражът е само 290. Единственото копие, което държа в ръцете си, е единствено и за България. Аз го дарявам на Вас, г-н Кмете и на Вас, г-н Председател на Общинския съвет, за да го предоставите на някоя от музейните сбирки в родния ми град.

Това, което правя днес, е една много малка част от стотиците добри дела, които съм правил за родния си град и които ще продължавам да правя. Използвам случая да поздравя всички великотърновци от името на Негово превъзходителство, посланикът на държавата Израел, който за съжаление не можа да дойде тук, но аз, като почетен консул на държавата Израел в България, използвам случая, за да Ви поздравя.

Г-н НИКОЛАЙ АШИКОВ: Мисля, че мястото на тази книга би трябвало да бъде в нашата библиотека. Мисля, че там тя ще намери достойно място и ще се гордеем с такава придобивка.

Благодаря на всички Вас! Бих искал да Ви поздравя с големия празник на В. Търново, да си пожелаем много здраве, много щастие, много късмет, за да можем всички заедно да преодолеем тези тежки кризисни години! Пожелавам на всички здраве и щастие от името на целия ВТОС!

 

Заседанието беше закрито в 12.18 часа.

 

НИКОЛАЙ АШИКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

 

ТОДОР ТОДОРОВ          

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ  

 

РУМЕН ДИМИТРОВ

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

МИРОСЛАВ МАРИНОВ

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

СТЕФАН СТЕФАНОВ

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

 

ДИЛЯНА МИЛЕВА

ПРОТОКОЛИРАЛ